Наказание лишаване от свобода за срок от 7 години получи на първа инстанция 66-годишен мъж, обвинен за убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, и незаконно притежание на огнестрелно оръжие.        Състав на Окръжния съд в Добрич призна подсъдимия за виновен в това, че на 13 ноември 2017г., в добричкото село Смолница, умишлено е умъртвил 72-годишен мъж, като убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с тежка обида и с насилие. Според обвинителния акт престъплението било извършено в частен дом след употреба на алкохол и възникнал спор между подсъдимия и пострадалия. Съдебният състав прие за установено, че подсъдимият е осъществил деянието с незаконно притежавана въздушна пушка, преработена в еднозарядно неавтоматично оръжие за стрелба с бойни патрони.

         С постановената присъда мъжът бе осъден и да заплати по 100 000 лева обезщетение за причинени в резултат на деянието неимуществени вреди на двама наследници на пострадалия, които бяха конституирани като частни обвинители и граждански ищци в процеса.

         На заключителното заседание по делото адвокатът - повереник на частните обвинители поиска отвод на наблюдаващия прокурор, след като разбра, че той не намира основания за изменение на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Искането му бе отхвърлено от съда с аргумента, че правомощието за изменение на обвинението е изцяло от компетентността на прокурора и от упражняването му или не в хода на съдебното следствие не може да се изведе извод за предубеденост или заинтересованост на представителя на държавното обвинение.

         Основният спор между страните по делото беше свързан с правната квалификация на повдигнатото обвинение. Страните бяха на различни мнения по въпроса дали подсъдимият е извършил деянието в състояние на силно раздразнение или трябва да носи отговорност по основния състав на престъплението „убийство“. Първата теза бе подкрепена от прокурора и защитника на подсъдимия, а адвокатът на частните обвинители бе на мнение, че подсъдимият е отговорен за по-тежко наказуемото деяние. Страните останаха на противоположни мнения и след приетите от съда две назначени по делото съдебно психолого-психиатрични експертизи, според които по време на деянието подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен афект. Представителят на държавното обвинение и защитникът на подсъдимия настояха, че това не е основание за промяна на обвинението, като изразиха становище, че няма знак за равенство между физиологичен афект и състояние на силно раздразнение.

         Престъплението, за което мъжът бе обвинен, се наказва с лишаване от свобода за срок от 1 до 8 години. В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение поиска той да бъде осъден на 6 години. Защитникът на подсъдимия пледира за наказание около средния размер, а адвокатът на частните обвинители настоя за наказание към максималния размер. Съдът прецени, че справедливото наказание в случая е 7 години лишаване от свобода, което да бъде търпяно при първоначален строг режим. Мотивите към постановения съдебен акт ще бъдат изготвени в законоустановения срок.

         Постановената присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд - Варна.